| Зная аз страна далечна, | ||
| дето няма скъб горчива, | ||
| де не раснат из полята | ||
| остри тръне и коприва. | ||
| Дето стонове, въздишки | ||
| не смущават ти душата, | ||
| дето никога не стига | ||
| адски шум на суетата. | ||
| Дето вечен мир царува, | ||
| дето няма нощи бурни, | ||
| дето къпе се сърцето | ||
| в мили блянове лазурни. | ||
| В този свят на скръб и мъка | ||
| само този край обичам. | ||
| Името ли? Ще попиташ. | ||
| "Самота" се той нарича. |