| на Доси Досев | ||
| Отново съм беден поет - парите не стигат, | ||
| пестя за хляб (не пия, не пуша), | ||
| старите си дрехи нося. | ||
| Всеки кръчмар, бизнесмен, зарзаватчия, политик и циганин | ||
| ме гледа снизходително | ||
| като просяк. | ||
| А иначе времето ни е само за изкуство: | ||
| какви колизии, | ||
| какви съдби, | ||
| действителност от теми гърмяща! | ||
| Само че никой не ще да ни чете, | ||
| да ни гледа | ||
| и да ни слуша. | ||
| И съответно никой грош не ще да ни плаща. | ||
| А може би товa е за добро? | ||
| Мизерията ще прокуди | ||
| от храма користните, щестлавните и заблудените. | ||
| И със изкуство ще се занимажат само лудите. | ||
| (И гениите). |