| Приказният паж се скри | ||
| и четците ще си казват, | ||
| че безцветен е пейзажът, | ||
| щом принцесите са три, | ||
| а пък им го няма пажът | ||
| в стихотворните игри! | ||
| Вече не веднъж и дваж | ||
| питат се, глави навели, | ||
| три кокичета: "Къде ли | ||
| да намерим верен паж, | ||
| който в белите недели | ||
| ще е наш и само наш?" | ||
| Викна от един шубрак | ||
| кукурякът ококорен: | ||
| "Дивичък е моя корен | ||
| и не съм обличал фрак, | ||
| но ще бъда ваш покорен, | ||
| ваш придворен кукуряк!" |