| Тежко, брате, се живее | ||
| между глупци неразбрани; | ||
| душата ми в огън тлее, | ||
| сърцето ми в люти рани. | ||
| Отечеството мило любя, | ||
| неговия завет пазя, | ||
| но себе си, брате, губя, | ||
| тия глупци като мразя. | ||
| Мечти мрачни, мисли бурни | ||
| са разпнали душа млада; | ||
| ах, ръка си кой ке турне | ||
| на туй сърце, дето страда? | ||
| Никой, никой! То не знае | ||
| нито радост, ни свобода, | ||
| а безумно как играе | ||
| в отзив на плача из народа! | ||
| Често, брате, скришом плача | ||
| над народен гроб печален; | ||
| но, кажи ми, що да тача | ||
| в тоя мъртъв свят коварен? | ||
| Нищо, нищо! Отзив няма | ||
| на глас искрен, благороден, | ||
| пък и твоята я душа нямам | ||
| на глас Божи --- плач народен! | ||