| Жив е той, жив в, там на Балкана, потънал в къви лежи и пъшка | ||
| Юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и сила мъжка. | ||
| На една страна захвърлил пушка, на друга сабя на две строшена. | ||
| Очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена. | ||
| Лежи юнакът, а на небето слънцето спряло сърдито пече. | ||
| Жетварка пее нейде в полето и кръвта още по-силно тече. | ||
| Жетва е сега. Пейте робини тез тъжни песни. Грей и ти слънце. | ||
| В таз робска земя ще да загине и тоя юнак, но млъкни сърце. | ||
| Тоз който падне в бой за свобода той не умира. Него жалеят | ||
| Земя и небо, звяр и природа и тъжни песни за него пеят. | ||
| Денем му сянка пази орлица и вълк му кротко раната ближе. | ||
| До него сокол-юнашка птица. И тя се за брат - юнака грижи. | ||
| Настане вечер. Месец изгрее. Звезди обсипват свода небесен. | ||
| Гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен. | ||
| И самодиви в бяла премяна, чудни прекрасни песен поемнат. | ||
| Тихо нагаждат трева зелена та при юнака дойдат та седнат. | ||
| Една му с билки раната върже. Друга го плисне с вода студена. | ||
| Трета го в уста целуне бърже, а той я гледа - мила засмена. | ||
| "Кажи ми сестро, де е Караджата? Де е и мойта вярна дружина? | ||
| Кажи ми пък ми вземи душата. Аз искам, сестро, тука да загина" | ||
| И плеснат с ръце, па се прегърнат. И с песни фръкнат те в небесата. | ||
| Летят и пеят дорде осъмнат и търсят духа на Караджата. | ||
| Но съмна вече. А на Балкана юнакът лежи. Кръвта му тече. | ||
| Вълкът му ближе лютата рана. И слънцето пак, пече ли пече ... |