| Ех бре, че е Ванко | ||
| страшен забраванко! | ||
| Прави той, що прави, | ||
| нещо ще забрави! | ||
| Вижте го - по друма | ||
| връща се за гума, | ||
| после пък се мръщи: | ||
| моливът е вкъщи! | ||
| Ето - всички в клас | ||
| днес четат в захлас, | ||
| само Ванко там | ||
| се черви от срам! | ||
| - Нямаш ли си книга? - | ||
| Ванко мига, мига | ||
| - Имам, но у нас | ||
| я забравих аз! - | ||
| Всички му се смеят, | ||
| закачливо пеят: | ||
| Гледайте го Ванко, | ||
| Ванко забрванко! | ||
| Тръгна за дома си | ||
| сякаш без ума си - | ||
| няма ли бе, брате, | ||
| шапка на главата! | ||
| - Ванко, що направи, | ||
| шапката забрави! - | ||
| Их, че неприятно, | ||
| връща се обратно! | ||
| А на закачалката | ||
| шапката му, жалката, | ||
| вика: - Бре, стопанино, а бре, | ||
| забраванино, | ||
| що ме ти остави, | ||
| що ме ти забрави?... - | ||
| Шапката си дивна | ||
| Ванко смешно кривна, | ||
| но навън сега | ||
| правят си шега. | ||
| Викат му децата: | ||
| Няма ти главата! | ||
| Де си я оставил, | ||
| де си я забравил? - | ||
| Ванко пръст веднага | ||
| на челото слага: | ||
| - Тук ми е главата, | ||
| върху рамената! | ||
| Ех бре, че е Ванко | ||
| страшен забраванко! |