| Чувам далечен шум на вода. | ||
| Ако е река и идва насам, | ||
| ще ме завари неподготвена | ||
| затворена в стаята ми. | ||
| Сега звучи като пара. | ||
| Ако някой направи кафе | ||
| и ми го поднесе- | ||
| сигурно ще съм станала значителна личност. | ||
| Обгърнала коленете си с ръце | ||
| започнах да се люлея с ритъма | ||
| на самотата си. | ||
| Затворена тук за дълго | ||
| сигурността ми се стопи | ||
| между разговорите от вчера | ||
| и говорейки хората отвън- | ||
| за личността ми гола | ||
| останала без грим. | ||
| И ако реката дойде- | ||
| тихо и бавно ще напълни | ||
| цялата ми стая. | ||
| Нежна усмивка от някой непознат | ||
| сред тълпата | ||
| ще ме увери че всичко е наред. | ||
| Не се страхувам от вечният бял сън. | ||
| Единственото нещо от което се страхувам, | ||
| затворена сама в стаята си - | ||
| съм самата аз. |