| Където и да отидете - | ||
| дом нямa да намерите. | ||
| Няма и обратно да се върнете. | ||
| Ще висите във въздуха | ||
| между клините на сухи, | ||
| есенни дървета. | ||
| Мислех (утешавах се с мисълта, че...) | ||
| самотата е безсилна | ||
| да преодолее над всичко | ||
| което съм изживяла досега. | ||
| Но когато се събудих една сутрин, | ||
| разбрах, че съм живяла | ||
| живота на друг, не моя. | ||
| Тихичко оставих подковите | ||
| в ъгъла и осъзнах, че | ||
| свободата ми е неизчерпаем | ||
| източник на две неща - | ||
| меланхолична самота, | ||
| изгубено завинаги време, | ||
| в което особенно старателно | ||
| се мъчех да разбера източника | ||
| за нещастното си съществуване | ||
| което водех. | ||
| Така и никога не го разбрах. | ||
| Аз все още чакам в мрака | ||
| и след като всичко утихна, | ||
| разбрах, че сега е ред | ||
| на луната да излезе. | ||
| Избрах тревисто хълмче | ||
| и старателно приковала | ||
| поглед в небето, седнах | ||
| да чакам. | ||
| И бавно иззад | ||
| сухите, есенни клини | ||
| кръглостта на ореола й | ||
| се показа. | ||
| Учудена се изненадах, | ||
| че мисли за хора не ме | ||
| спохождат вече, а и с това | ||
| тъгата ми се стопи. | ||
| Останаха само спомени, но | ||
| празни от чувства. | ||
| Като друг източник, | ||
| свободата я приемаш за | ||
| това което е. | ||
| Оставих живота на другия | ||
| по средата на пътя | ||
| като празна змийска кожа. | ||
| Обърнах се и видях | ||
| стълпили се хора около й | ||
| да я побутжат внимателно | ||
| с пръчка. | ||
| Може и завинаги да остане | ||
| празна. | ||
| Утре може пак да дойда | ||
| тук да чакам за луната | ||
| да изгрее. | ||
| Ще си сложа дълга, | ||
| тъмно-зелена рокля | ||
| на малки цветя. | ||
| И си мисля, че | ||
| макар и след като | ||
| луната е изгряла, накрая | ||
| ако се завърнете у дома | ||
| майките ви винаги ще | ||
| бъдат радостни да ви посрещнат. | ||
| Една мисъл, едно чувство, | ||
| една тъга, един страх, | ||
| една радост - се прокраднаха | ||
| в мен, че нямам друг шанс, | ||
| но да си живея моя живот, | ||
| а не някой друг. |