| Сърце на малкия оазис мой зелен | ||
| е кладенецът ми, притулен в двора | ||
| сред три брези | ||
| и два близнака бора. | ||
| В декември той е топъл, | ||
| в юли е студен, | ||
| обгърнат и от утрината бяла, | ||
| и от стаената вечерна сянка. | ||
| Нa дъното, | ||
| сред каменната рамка, | ||
| водата му е къгло огледало. | ||
| Отворя ли по пладне | ||
| тежкия капак, | ||
| там слънцето се спусне от зенита | ||
| и птичка по небето му прелитне, | ||
| и цвят поръси буйния южняк. | ||
| Отворя ли го нощем, | ||
| мине пътник облак, | ||
| отрони се звезда-сълза невинна, | ||
| луната хвърли диска си платинен | ||
| и светва пълна | ||
| дълбината обла. | ||
| О моят кладенец | ||
| дълбок | ||
| и чист, | ||
| и жив. | ||
| И неговата тишина е пълна | ||
| с човешки стъпки, | ||
| с плач и смях погълнат, | ||
| с любими гласове | ||
| и с детски вик щастлив. | ||
| Загубила ли се, | ||
| свеждам се над него, | ||
| в дълбочината своя лик подирила - | ||
| и винаги отново се намирам - | ||
| и в зимен мраз, | ||
| и в непосилна жега ... | ||
| Но знаеш ли | ||
| как трудно се копае | ||
| през пластовете камък | ||
| и втвърдена глина? | ||
| Дорде до жилка изворна се стигна, | ||
| вън вдигна се грамадна | ||
| от пръстта купа. | ||
| Поспираха се, | ||
| чудеха се хора | ||
| и питаха ме близки, | ||
| и питаха ме чужди: | ||
| - А за какво и кладенец е нужен, | ||
| щом имате водопровод във двора? | ||
| Oтвръщах сякаш имах някаква вина: | ||
| - За да си спомням | ||
| кладенеца в Сливен | ||
| и първите си пориви щастливи, | ||
| и тласъка на първара вълна... | ||
| - Поезия? - усмихваха се иронично. | ||
| Ала изсмука суша | ||
| лятос езерата | ||
| и на чешми и кранове гърлата - | ||
| и в кладенеца | ||
| хора занадничаха, | ||
| зачерпаха | ||
| от бистрата вода. | ||
| А после зимата дойде сурова. | ||
| Сковаха се | ||
| и спукаха | ||
| тръби оловни, | ||
| но кладенеца | ||
| мраз не завладя. | ||
| Издишваше той под капака | ||
| топла пара - | ||
| на дъното | ||
| водата беше жива | ||
| като онази - | ||
| в кладенеца в Сливен, - | ||
| с която пих | ||
| и първата си вяра. |