| Витоша е до полите скрита | ||
| в непрозирен сивобял воал. | ||
| Не искри извитото Копито, | ||
| нито се белее Камен дял. | ||
| Развилня се вятър октомврийски, | ||
| затъка земята жълт килим, | ||
| припълзяха облаците тихо. | ||
| От комините заблика дим. | ||
| Алената ябълка, обрана, | ||
| рони и последните листа. | ||
| По пътеката от тях застлана, | ||
| се разхожда вкъщи есента. | ||
| Тази нощ пламтящите гергини | ||
| порази прибързала слана | ||
| и в посърналата изведнъж градина | ||
| сякаш угасиха светлина. | ||
| Къщата капаците затвори, | ||
| както хлопват се очи за сън. | ||
| Хлопна се и портата на двора - | ||
| някой тръгна в тъмнината вън. | ||
| Някой по пътеката заслиза | ||
| към града, потрепващ в светлини, | ||
| за да бъде с хората по-близо, | ||
| с техните - да слее свойте дни. |