From symbol@ttm.bg Sun Dec 29 17:28:00 EST 1996 Article: 40672 of soc.culture.bulgaria h: news.cs.columbia.edu!sol.ctr.columbia.edu!news.msfc.nasa.gov!news.sgi.com!howland.erols.net!math.ohio-state.edu!jussieu.fr!news.forth.gr!news-ath.forthnet.gr!news.ttm.bg!news From: Cyril Newsgroups: soc.culture.bulgaria Subject: R.Konio Date: Sun, 29 Dec 1996 23:53:56 +0200 Organization: SYMBOL Ltd. Lines: 166 Message-ID: <32C6E874.705E@ttm.bg> Reply-To: symbol@ttm.bg NNTP-Posting-Host: ipp17.ttm.bg Mime-Version: 1.0 Content-Type: text/plain; charset=iso-8859-1 Content-Transfer-Encoding: 8bit X-Mailer: Mozilla 3.0Gold (WinNT; I) Xref: news.cs.columbia.edu soc.culture.bulgaria:40672 Status: RO Този файл го имаше към един известен продукт за правописна проверка (Presto). Приятно четене на тези, които не са го виждали. У П Р А Ж Н Е Н И Я П О С Т И Л Реймон Кьоньо (или Реймон Коньо) А н о т а ц и я В автобус по южната линия в един от натоварените часове. Тип на два- десет и шест години - мека шапка с шнур, заместващ панделката; прека- лено дълъг врат, сякаш са го разтягали. Хората слизат. Въпросния тип се сърди на един съсед. Упреква го, че го блъска всеки път, щом мине някой. Хленчещ тон, а му се иска да е зъл. Като вижда едно свободно място, се спуска към него. Два часа по-късно го срещам отново на Римс- кия площад, пред гара Сен Лазар. Той е с един приятел, който му казва: "Ще трябва да сложиш още едно копче на сакото си". Обяснява му къде (на скъсаното място) и защо. С л о ж н о д у м н о Гъстонаселено се автотранспортирах в общоизвестното южнопарижко на- правление и се самоозовах близкостоящ до един дълговрат плетеноширитен дръжмишапковец. Гореописания трагикомично слаботелесен нехранимайко с плиткодънна многозначителност умопомрачи едикой си с долуказаното: "Както целенасочено своеволничите, вие злоупотребявате с телосложение- то ми нееднократно !" След животрептящото си словоизлияние преждегово- рившия правостоящ скорострелно се облагодетелствува от една обезлюдила се междувременно едноместна автоседалка. След двучасово времетраене мимоходом го лицезрях да площадосенлазарствува с един гологлав добро- желател, който нравоучително и чистосърдечно празнословеше: "Целесъоб- разно е да прекомплектоваш по-благоразумно полушубката си !" И умозак- лючително изсладкодумничи причиноследствената взаимовръзка. А н а г р а м а Зашифровано : Разшифровано : Сват обува коня бос. В автобуса - особняк (дълговрат!) Дъртоглав койот да ги вярва. който дига врява. А дреп разнесъл, А пред Сен Лазар става свата да му чезне до копа. дума за едно копче. З в у к о з а п и с КОгато сКОчих (малКО несКОпосано) в КОлосалния КОрпус на КОлата, оКО- то ми бе приКОвано от трагиКОмично КОнте,КОето ярКО КОнтрастираше сред оКОлните с висоКОКОефициентното си тънКОвратие, толКОва и широКОполото си шапКОподобие, деКОрирано с КОнопено КОланче вместо КОпринена КОрде- ла. КОстеливият сополанКО се наКОКОшини и уКОри близКОстоящия шишКО, че КОлчем го доКОснел с подКОваните си КОндури, го КОнтузвал жестоКО. След КОето нехранимайКОто КОварно пресКОчи КОнфликта, преКОсявайки ти- чешКОм КОридора, за да се доКОпа до КОмфорта. ПешКОм КОнстатирах, че КОнтето КОментира с другинКО таКОва КОнте КОлКО неспоКОйствие КОства заКОпчаването на КОето и да е саКО, аКО ... А л е к с а н д р и й с к и с т и х Пътувайки веднъж със градския транспорт, видях нещастник клет от радко срещан сорт - тресеше се от лай главата му безспир, която бе с чалма (особен вид пешкир!) ... С пискливия си глас, с вонящия си дъх и с дългия си врат той взе над всички връх. Тъй както се изля (във стих "александрин"), бе лаят по адрес на гражданин един, ча прекалявал той със бутане отзад (така е във транспорт - не си във храм, бе гад !) Назряваше скандал, но главния герой изчезна яко дим, за да си седне той. Отново, подир час (вървейки вече пеш !), нещастника видях, но редом с друг келеш. А другия го чух това да му шепти : "На външен вид съвсем си го закъсал ти ..." Е л и н и з м и По хронообед в един термобус, пълен с метапътници, имах хексачувство- то, че ще бъда дизучастник и автосвидетел на стереоскандал. Ориктотип с макроврат и идиошапка наруга един иконотип, телеразположен зад него, че го изпотява хидрообилно, като го настъпва по геодопирните биокрай- ници. Но ориктотипът се държа антипродължително, виждайки свободна мо- носедалка. Пред хипергарата Сен Лазар срещнах ориктотипа да се разхож- да аеродинамично с някакъв хетеротип, който психонасочено му предложи следния микропаралакс: "Трябва да промениш топографията на хипонормал- ното ектокопче, като го хидроразположиш хипсометрално !". П о а н г л и й с к и Ейден ден поу плъдней ай сей къчейк ъф вери фраш бъс и екивинг ейдън кофтейшън бой сноу литъл врайт и шайпк сширайт. Дъ бой изкризинг ът ейдън джентълмен, къй гоу тъпчинг поу нозейшънз. Ъ сейтън бегое дъ се- динг. Към файф ъ клок ът ноуву гоу скивинг дъ сей мотинг прийд стейшън Сент Лазарейшън. Ейдън денди му спик: "Къмон дъ местиш тъйти бътън!" Ш и п я щ о Жаминах ш автобуса жа шпирка Шампере. Отжад шред ражличните шубекти жабеляжах шмешен шуинг ш дълга шия и шапка шъш ширит. Внежапно шуингът ше ражцърди на швоя шъшед, жащото онжи шъш жла умишъл го наштъпвал по ножете. "Мошю - кажа шуингът, - аж не шъм шъглашен да ме блъшкате !". Но преди да штане штрашен шкандал, шуингът ижбяга, жа да жаеме една ошвободила ше нашкоро шедалка. Шлед ближо што и двайшет минути го шре- щнах пред гарата Шен Лажар жаедно ш още един шъщо тъй шмешен шуинг, който ше оказа шпециалишт го пошъветва шледното: "Трябва да шкриеш ня- как ши шкъшаното на пардешюто ши. Жа това премешти туй ши копче шъш шешт шантиметра по-вишоко !". Шлед което не шъм ги шрещал. М у з и к а л н о С гръм и трясък автобусът, гастролиращ по южното петолиние, удари спирачки до притихналия тротоар. Тромбонът на слънцето изсвири за обед Почитателите на това пътуващо изкуство като писнали гайди се надпяваха за реда си. Някои взеха половин тон по - високо, което се оказа доста- тъчно,за да стигнат като по ноти до пеещите фонтани на свирка Шампене. Сред ентусиазираните избраници фигурираше една тръба от кларинет, при- добила човешки черти от неравноделния такт на времето, и която поради прищявката на неизвестен капелмайстор имаше на тимпана си инструмент, наподобяваш китара с усукани струни. Изведнъж сред миньорните акорди на пътуващите музиканти и на пригласящите им вокалисти, както и сред безумните трели,с които свирещия първа цигулка продавач предлагаше би- лети за концерта, гръмна и една комична какафония, в която контрабасът на гнева, тромпетът на раздора и фаготът на страха се надсвирваха. А след въздишка, тишина, пауза и двойна пауза, че и антракт, нетактично еква триумфалният марш на едно копче, което е готово да взема една ок- тава по - високо. Б о т а н и ч е с к о След като пуснах корени от чакане под цъфналия слънчоглед, аз се аш- ладисах на една тиквичка по пътя за Чам дере. Там се натъкнах на избу- яла кратуна, чийто лимоненожълт плод стърчеше с увита около него лиа- на. Този ми ти пъпеш наряза като краставица един репон, който му тъп- чел лехите и му газел лука. Но, за да не вади кестените от огъня, той си обра крушита и се насади в един парцел за лично ползуване. По-късно го видях пред Женския пазар, направен на бъзе и коприва, защото имаше на палтото си нещо, което не беше цвете за мирисане. К у л и н а р н о След като се опекох на бавен огън от чакане под гранясалото слънце, най-сетне се озовах в зеления гювеч на един автобус, червив от пътници като швейцарско сирене. Сред куп юфка забелязах един голям макарон с изпосталял от диета врат и на главата с мекица, на която личеше няка- къв конец за рязане на масло. Това телешко варено сви сармите на един (слисан, сякаш са му изяли десерта !) сухар, понеже му правел на кайма пилешките крачета. Но после бързо пусна големия кокал, за да се разлее (с брашно и захар, колкото поеме !) в една опразнена кофичка за кейк. Тъкмо се канех да преглътна всичко в автобуса за навръщане,когато пред бюфета на гарата Сен Лазар отново видях моя тутманик, заедно с един тиквеник (от тия, дето са на всяка манджа мерудия !), който му разтя- гаше локуми как да се гарнира. И нашият съвсем втаса. И един скромен послепис (ако не ви хареса, не се сърдете - не е от Р.Коньо) #&*&^%^(&^%&* Щях да си натисна RESET-a от яд по чакането за връзка с моя ISP. Та connection time дойде (с отвратителен мрежов трафик). Качих се на бра- узъра 3.00.001 с ъпгрейд и прекачване за спирка The Saint Lazer - beta. До мен имаше един object с врат като 50 pin SCSI кабел. Та всичките от nac54obj.c решават да слязат, а този връща errorlevel от 1 до 8 на съ- седния файл, който всячески му гълта и без това малкото пространство. Виждайки току що освободиила се директория, веднага си пуска заявката за swap-file. 02:01:09.19 часа по-късно виждам същия obj във връзка с друг от същия клас, който се опитва на разбран език от четвърто поко- ление да му компилира, че части от кода му ги няма. Ама бъга си е бъг. -- Cyril Camburov symbol@ttm.bg