From koutzar@ecf.utoronto.ca Tue Nov 19 10:34:20 EST 1996 Article: 39136 of soc.culture.bulgaria Newsgroups: soc.culture.bulgaria Path: news.cs.columbia.edu!sol.ctr.columbia.edu!msfc!news.msfc.nasa.gov!www.nntp.primenet.com!nntp.primenet.com!cs.utexas.edu!utnut!utinfo!nntp From: Ivo Koutsaroff Subject: New translation of LAO TZU (Tao Teh Ching) from Ancient Chinese into Bulgarian X-Nntp-Posting-Host: emg5.materials.toronto.edu Content-Type: text/plain; charset=iso-8859-1 Message-ID: <32912F8B.79CD@ecf.utoronto.ca> Sender: nntp@utcc.utoronto.ca (News) Content-Transfer-Encoding: 8bit Organization: University of Toronto Mime-Version: 1.0 Date: Tue, 19 Nov 1996 03:54:51 GMT X-Mailer: Mozilla 3.0Gold (Win95; I) Lines: 414 Xref: news.cs.columbia.edu soc.culture.bulgaria:39136 Status: RO Sledvat otkqsi ot novija prevod na Lao Tzu [DAO DE JING] ot drevnokitaiski na bqlgarski, koito shte izleze v pqlen vid prez 1997 g. of Universitetskoto Izdatelstvo. Teksta e na kirilica i mozhe da bqde procheten chrez smyana na fonta s kirilski. IK PS Mogat da se sravnayat razlikite v sqshtestvuvashtite prevodi na bqlgarski i angliiski s nastoyashtija prevod. Priyatno chetene. ----------------------------------------------------------------- ЛАО ДЗЪ <ДАО ДЪ ДЗИН> <ТРАКТАТ ЗА ДАО И ДОБРОДЕТЕЛТА> in "Proceeding of The First National Symposium on Korean Studies", [Кореана: КОРЕЯ - Традиции и съвременност], Sofia, February, 1996, pp. 149-156 Превод от старокитайски: Теодора Куцарова Трактатът <Дао дъ дзин> е написан в края на периода Пролет- есен (IX - V в. пр. н. е.) в стихотворна форма от Лао Дан, известен като Лао Дзъ. Този трактат започва да се нарича <Лао Дзъ> едва в епохата преди династия Цин (221 - 206 г. пр. н. е.), когато най- универсален начин за именуване на философски произведения е било прибавянето на йероглифа "дзъ" (уважителна форма на обръщение към учител) към фамилията на автора. Това ни позволява да приемем, че Лао е фамилията на самия автор и е йероглиф-заемка на фамилията Ли ("lao" и "li" се приемат за йероглифи с древно омофонно четене). Трябва да се отбележи, че Лао Дан първоначално е бил жител на царство Чън, завладяно през 408 г. пр. н. е. от царство Чу. Тези две царства са говорили (в диахронен план) на източни диалекти на китайския език. Тъй като има запазени данни единствено за състоянието на диалекта на Чу, а се предполага, че големи различия между тях не са съществували, се приема, че <Дао Дъ Дзин> е написан на Чу-диалект. Това ни помага при тълкуването на някои характерни само за царство Чу диалектни изкази и при реконструкцията на звуковия строеж на римите (с цел подбор на най-автентичния йероглиф от вариантите в различните преписи). За основа на преведените от нас глави служат три различни преписа: 1. Hanfeizi, , ; 2. Fu Yi ; 3. Wang Bo . Използвани са също данни за преписите: 1. Лао Дзъ върху книги от коприна - препис А и В, които са най-старите преписи и представляват ценност като най-древен начин на изписване на йероглифи и наличие на специфични само за царство Чу разнописи; 2. Heshanggong (по данни от книгата на Уан Син. , 1990 г. Най-накрая трябва да се отбележи и фактът, че древният оригинал е написан върху бамбукови таблички, свързани с нетрайни материали, което е довело по-късно до сериозни размествания в последователността на текста,т. е. до логически несъответствия, избегнати от нас в превода. IZVADKI -1- Дао, което може да се изрече, не е неизменно Дао. Име, което може да се назове, не е неизменно име. Отсъствието на форма ще наречем породителка на Небето и Земятя. Наличието на форма ще наречем майка на Безкрайното многообразие . Затова, пребивавайки в Извечното отсъствие, ние целим да осмислим началото на Вселената. Намирайки се в Извечното наличие, искаме да вникнем в предела на Безкрайното многообразие. И двете имат единен произход, но различни имена. Общо можем да ги назовем Извечна прародителка, от прастара по-прастара, тя е вратата към всички енигми на вселената. -6- Духът на Празнотата* е безсмъртен. Наричаме го Изначална утроба. Вратата на тази Изначална утроба наричаме Корен на Небето и Земята. Съществуването й е неуловимо, няма прекъсване, но както и да бъде използвана, няма изчерпване. * Дао -14- Вглеждаш се в него, а не можеш го съзря. Нарича се Heзримо отсъствие*. Вслушваш се в него, а не можеш го чу. Нарича се Безмълвно отсъствие**. Докосваш го, а не можеш го хвана. Нарича се Неуловимо отсъствие***. И трите не подлежат на доизясняване. Така те се сливат в едно. Предхождащото това едно не е ослепително ярко. Следхождащото го не е непрогледно тъмно. Безкрайни са неуловимите му прояви, неназовимо е с думи и се завръща в Изначалното всеотсъствие. Ето какво наричаме форма на безформеното, проява на безпроявното, или още "Просветлена неяснота". Дао, посрещаш го, а не виждаш началото му. Изпращаш го, а не виждаш края му. Овладявай Дао на древността, за да управляваш сегашните държави. Опознавай първорождението, него наричаме основа на Дао. *,**,***: три различни начина да се назове Нищото. -27- Усъвършенствалият пътешествието, не оставя следи от извървяно. Усъвършенствалият несловесния говор, не допуска грешки на езика. Усъвършенствалият числобройството, не си служи със сметала. Усъвършенствалото затвореността, не си служи с ключалки и резета, а няма начин да бъде отворено. Усъвършенствалото завързаността, не си служи с въжета и канапи, а няма начин да бъде развързано. -33- Опозналият другите е мъдър. Опозналият себе си е просветен. Победилият другите притежава сила. Победилият себе си става стоик. Знаещият насита се чувства богат. Неуморно следващият Дао притежава воля. Негубещият своето място, незаемайки място, е вечен. За когото смъртта е настъпила - само за тялото, е безсмъртен. -33- Опозналият другите е мъдър. Опозналият себе си е просветлен. Победилият другите притежава сила. Победилият себе си е стоик. Знаещият насита е богат. Неуморно следващият Дао притежава воля. Негубещият своето място, незаемайки място, е вечен. За когото смъртта е настъпила само за тялото, е безсмъртен. -40- Целеустремеността на нещата към тяхната противоположност - това е приложението на Дао. Меката крайност на нещата - това е употребата на Дао. Всичко във Вселената се ражда от Наличието на форма. Наличието на форма се ражда от Отсъствието на форма. -41- Когато много начетен човек чуе за Дао, той всеотдайно го следва. Когато средно начетен човек чуе за Дао, той се чуди съществува ли то или не. Когато слабо начетен човек чуе за Дао, той избухва в смях от необятността му. Ако не се случваше така, би означавало, че Дао не е достатъчно необятно, за да е достойно да бъде Дао. Ето защо в древната книга <Дзиенйен>* пише: "Дао е мъгляво в своята яснота. Дао е отстъпващо в своето настъпване. Дао е неравно в своята гладкост." Извисената добродетел сякаш е простосмъртна. Всеобхватната добродетел сякаш е недостатъчна. Съдържателната добродетел сякаш е празна. Съвършенното бяло сякаш е черно. Съвършенното творение се създава най-късно. Съвършенният звук няма звук. Съвършенната форма няма форма. Съвършенното Дао няма име. Дао е неуловимата сила, караща всички неща да имат положително начало и положителен край. *<Дзиенйен>: <Съградени речи>, изгубено древно съчинение. - 43 - Най-мекото на този свят преминава безпрепятствено през най-твърдото. Нямащото форма прониква свободно в нямащото пролуки. Така осъзнах ползата от недеянието. В Поднебесната няма хора, постигнали безсловесното учение и ползата от недеянието. - 45 - Съвършенното творение е сякаш недовършено, но неговото приложение е безкрайно. Съвършенно препълненото е сякаш празно, но неговата употреба е неизчерпаема. Съвършенно правото като че ли е криво. Съвършенно умелото като че ли е тромаво. Съвършенната риторика е като неразговорчивост. Съвършенното излишество е като недостиг. Хладнокръвието побеждава прибързаността. Спокойствието надделява разпалеността. Само пълният покой и недеянието възстановяват хармонията в Поднебесната. - 47 - Да опознаеш Поднебесната, без да прекрачваш прага си. Да разбереш природните закони, без да надничаш от прозореца си. Колкото в по-далечни пътувания се отправя човек, толкова по-бедни стават знанията му. Затова Мъдрият, без да е бил на път, постига непреходно знание. Без да е видял с очите си, назовава с точни имена. Без да е правил каквото и да било, той е постигнал всичко. - 63 - Трудните неща в Поднебесната се подхващат откъм лесното. Големите неща в Поднебесната се подхващат откъм малкото. Върви към трудното откъм неговата леснота. Твори великото откъм неговата незначителност. Ето защо Мъдрият отрано започва делото си. Възприемаш ли нещата като крайно лесни, те се оказват крайно трудни. Затова Мъдрият винаги ги приема за трудни, и така никога не среща трудности. - 70 - Всички люде в Поднебесната одумват моето Дао, че бидейки безподобно голямо, то е непочтително към света. Именно необятно, то е непочтително. Та нали, ако беше почитащо, то отдавна би станало нищожно малко. Моите слова са безкрайно лесни за разбиране, безкрайно лесни за осъществяване. И при все това, в цялата Поднебесна няма кой да ги разбере, няма кой да ги осъществи. Съжденията са свързани с един център. Действията - подчинени на една идея. Не просветени са те, затова и не ме разбират! Но колкото по-малобройни споделящите разбиранията ми, толкова по-незаменими моите последователи. Ето защо Мъдрият носи дрехи от груб коноп, а в душата си таи безценен нефрит. - 71 - Да знаеш, че не знаеш, е извисеност. Да не знаеш, а да мислиш, че знаеш, е болест. Да гледаш на болестта като на болест - тогава тя престава да бъде болест. Мъдрият не приема за болест онова, което хората са приели за болест. И именно защото не го приема за болест, той не страда от никаква болест. - 73 - Ако си смел в безстрашието да пожертваш живота си, биваш убит. Ако си смел в неосмеляването да пожертваш живота си, оставаш жив. Два вида смелост - едната води до благополучие, другата до унищожение. Кой би могъл да знае причината, поради която Небето възненавижда само едната от двете? Небесното Дао умее да побеждава без борба, да откликва без думи, да идва само, без никой да го е викал. Мудно е, а способно на най-пъргавата стратегия. Грамадна е Небесната мрежа, плетката й е съвсем рехава, и при все това, нищо не може да изпадне от нея. - 76 - Живата човешка плът е гъвкава и мека. Мъртва - тя е вцепенена и твърда. Живите треви и дървета са гъвкави и меки. Мъртви - те са сухи и чупливи. Ето защо твърдото и силното принадлежат на смъртта. Мекото и слабото принадлежат на живота. "Насилникът получава възмездие в смъртта." Тази древна максима ще служи за крайъгълен камък на моето учение. -78- В Поднебесната нищо не е по-меко от водата. Но в противоборство с твърдостта, нищо не може да я надмине. Мекото побеждава твърдото. Слабото надделява силното. В Поднебесната няма хора да разбират и осъществяват това. Ето защо думите на Мъдрия гласят: Поемеш ли върху плещите си унижението и срама на една държава, едва тогава си достоен за името Владетел на царството. Поемеш ли върху себе си страданията и нещастията на една държава, едва тогава си достоен за името Монарх на Поднебесната. -81- Достоверните слова не са красиви. Красивите слова не са достоверни. Добронамерените слова не са риторични. Риторичните слова не са добронамерени. Знаещият човек не се самоизтъква. Самоизтъкващият се човек не знае. (c) Sofia University Press, 1996 (c) Theodora Koutzarova, 1996 * * *